Малийска уромастикс

Външен вид как да разпознаете един

Фини люспи с силно бодлива опашка

Набит пустинен агамид с заоблена глава, пълни бузи, дебел корем и къса, дебела опашка, покрита с шиповидни люспи. Малийските мъжки обикновено са ярко жълти с черни петна, докато женските са светлокафяви с черни точки на гърба. Цветовете им изглеждат по-тъмни, когато са студени, и изсветляват, когато се затоплят.43

Личност какви са те

Слънцелюбив, бдителен гущер, чиято личност варира от едно животно до друго. Много от тях свикват с боравене с търпеливи и нежни усилия, а отгледаните в плен уро обикновено са по-спокойни от уловените в дивата природа. Ако се почувства притиснат, разчита на шиповидната си опашка като щит.34

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Активен през деня и най-зает през най-горещите часове. Обича да се грее, да се катери по скали и да копае, така че заграждението трябва да предлага здрави скални купчини и субстрат, достатъчно дълбок за ровене.3

Грижа и поддръжка практическите части

Осигурете силно UVB осветление в около половината от заграждението от топлата страна. Дръжте прясна вода на разположение, въпреки че уротата приемат по-голямата част от влагата си чрез храната. Оценен като влечуго с умерена трудност.3

Начало къде са най-щастливи

Минимално заграждение 120 x 60 x 60 см (4 x 2 x 2 фута), с отваряне отпред и мрежест връх. Много гореща повърхност за греене 49-55 °C и хладна зона около 29 °C. Ниска околна влажност около 20-30%, с достъп до по-влажна дупка.3

Основи на храна какво се слага в купата

Основно тревопасен: около 90% листни зеленчуци и ядливи цветя, около 5% твърди зеленчуци и около 5% сухи храни като семена или леща. Младите се хранят ежедневно, а възрастните четири до пет пъти седмично.34

Компания кого обичат наоколо

Обикновено се отглежда самостоятелно. Двойки или малки групи са възможни само в заграждение поне два пъти по-голямо от минималното, но един гущер на заграждение е най-простото решение.3

Историята къде всичко започна

Видът Uromastyx dispar е описан от Хайден през 1827 г., а малийският подвид е наречен от Йогер и Ламберт през 1996 г. Името на рода идва от гръцки думи за опашка и камшик, намек за шиповидната опашка. По-доброто разбиране на диетата им и пустинния климат направи уромастикса много по-успешен в плен през последните десетилетия.14

Призната от официалните части

IUCN Red List

Uromastyx dispar е посочен като Незастрашен.2

The Reptile Database

Uromastyx dispar Heyden, 1827, с четири подвида, включително U. d. maliensis Joger & Lambert, 1996, формата, известна като Mali uromastyx.1