Бургундски голиатски птицеяд

Външен вид как да разпознаете един

външен скелет с уртикиращи сети

Тежкотелесен паяк с карапакс до 40 мм дължина и размах на краката, който може да достигне 30 см. Цветът варира от ръждивокафяв до наситено бургундско-кафяв, с червеникави четинки по краката и корема и бледи линии по ставите на краката. Коремът носи гъста петна от бодливи, отделящи се урикиращи косми. Хелицерите са масивни, а зъбите надвишават сантиметър.31

Личност какви са те

Въпреки плашещия си размер, бургундският голиатски птицеяд обикновено е кротък и плах. Предпочита да се оттегли или да изхвърли урикиращи косми, вместо да хапе, но може да стридулира (съска), да се изправи и да удари с дългите си зъби, ако бъде провокиран. Не се препоръчва за боравене.32

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Нощен и здрачен. Прекарва по-голямата част от времето си в дупката си, често седи на входа, чакайки плячка. Не се нуждае от упражнения, но изисква просторен терариум с дълбок субстрат за ровене.32

Грижа и поддръжка практическите части

Минимална грижа. Паякът се поддържа чист сам. Гледачите трябва да избягват боравене поради урикиращите косми и зъбите. Използвайте чаши за улавяне и бариери за поддръжка. Отстранете неизядената плячка след 24 часа.45

Начало къде са най-щастливи

Терариумът трябва да е по-широк, отколкото висок, с 4-6 инча влагоудържащ субстрат за ровене. Осигурете скривалище, съд за вода и добра вентилация. Температура 78-82°F, влажност 70-80%. Осигурете добре терариума, тъй като това е голям, силен паяк.24

Основи на храна какво се слага в купата

Хранете с живи насекоми като щурци, хлебарки, скакалци и брашнени червеи. Възрастните могат да ядат 10-15 възрастни щурци или 3 възрастни дубия хлебарки седмично. Понякога предлагайте мишки или домашни гекони. Малките паяци ядат по-малки насекоми 2-3 пъти седмично.25

Компания кого обичат наоколо

Самотен. Трябва да се отглежда сам. Не е социално животно и не се нуждае от компания.1

Историята къде всичко започна

Бургундският голиатски птицеяд е научно описан през 2010 г. от екземпляри, събрани в Гвиана. Бързо става популярен в търговията с домашни любимци като по-прощаваща и по-лесна за развъждане алтернатива на близкия си роднина, голиатския птицеяд (Theraphosa blondi). Големият му размер и относително издръжливата му природа го правят търсен безгръбначен за показване.67