Магпи патка

Външен вид как да разпознаете един

Пера

Магпи патката има поразително чисто бяло тяло с цветна шапка на темето и голямо цветно петно, което се простира от раменете надолу по гърба до опашката. С напредване на възрастта шапката често става на петна с бяло и може да побелее напълно. Тялото се носи под ъгъл от около 35 градуса при движение, с дълга извита шия, пълни гърди и широк гръб. Клюнът е широк и дълъг, като преминава от жълт в младостта до сиво-зелен при женските и зелено-петнист жълт при мъжките. Краката и стъпалата са оранжеви, понякога с тъмни петна.15

Личност какви са те

Магпи патките обикновено са кротки и дружелюбни, особено ако се отглеждат от малки. Те са активни и любопитни търсачи, но могат да бъдат нервни или лесно да се стряскат. Патоките имат високо либидо, затова е най-добре да се държат поне пет женски на един паток, за да не се изтощават кокошките. Обикновено са тихи, но могат да станат шумни, ако се почувстват застрашени. Разбират се добре с други животни и са добри с деца и възрастни.56

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Магпи патките са активни търсачи, които се нуждаят от много пространство за скитане и паша. Не са добри летци, но могат да прескочат преграда от 2-3 фута, ако се стреснат. Виреят добре с достъп до езерце или басейн за плуване и къпане, което е от съществено значение за естественото им поведение и здраве. Препоръчват се поне 10 квадратни фута на патка в открит двор, като повече пространство е по-добре.54

Грижа и поддръжка практическите части

Магпи патките изискват основни грижи за патки: сигурен кокошарник за подслон от времето и хищници, постоянен достъп до чиста вода за пиене и къпане и място за свободно отглеждане. Не се нуждаят от кацалки или гнездови кутии, тъй като снасят яйца на земята. Осигурете 4 квадратни фута на патка вътре в подслона. Източникът им на вода трябва да е достатъчно дълбок, за да могат да потопят главите си и да почистят ноздрите си. Редовно почиствайте кокошарника и водата, за да предотвратите заболявания.4

Начало къде са най-щастливи

Магпи патките са издръжливи и се адаптират добре към повечето влажни климати, от студен до горещ и влажен. Нуждаят се от защитен от хищници кокошарник за през нощта и сигурна открита площ с достъп до езерце, басейн или друг водоем за плуване и търсене на храна. Не са способни на продължителен полет, така че ниска ограда (поне 3 фута висока) обикновено е достатъчна. Виреят добре в условия на свободно отглеждане и могат да помогнат за почистване на градини от вредители.65

Основи на храна какво се слага в купата

Магпи патките са ефективни търсачи и ще ядат трева, семена, насекоми, охлюви, плужеци и водни организми. Допълвайте с балансирана храна за домашни птици или водолюбиви птици. Избягвайте медикаментозни храни, предназначени за кокошки, тъй като могат да навредят на патките. През по-топлите месеци осигурявайте храна за носене за допълнителен калций; през по-студените месеци използвайте храна за бройлери, тъй като снасят по-малко и не могат да търсят толкова храна. Винаги осигурявайте свободен достъп до храна и прясна вода.45

Компания кого обичат наоколо

Магпи патките са социални и се чувстват най-добре в малки ята. Обикновено са миролюбиви с други патки и животни. Патоките се нуждаят от поне пет женски, за да се предотврати прекомерно чифтосване. Патетата се привързват силно към своя стопанин, особено ако са единствени оцелели или се излюпят по-късно от другите. Обикновено не са кокоши, но тези, които кокошят, са внимателни майки. Тихи са и са подходящи за семейства с деца.56

Историята къде всичко започна

Магпи патката е разработена през 20-те години на XX век, малко след Първата световна война, от М. К. Гауър-Уилямс в Уелс и Оливър Дрейк в Йоркшир. Точният ѝ произход е неизвестен, но се смята, че включва индийската бягаща патка и вероятно Хутегем, стара белгийска порода. Породата е описана за първи път през 1921 г., клуб на животновъдите е създаден през 1926 г., а стандарт е публикуван същата година. Първоначално отглеждана като търговска универсална птица за месо и яйца, сега се държи главно за изложби и като домашен любимец в стопанство. Изнесена е в Съединените щати през 1963 г. и е приета в Американския стандарт за съвършенство през 1977 г.125

Призната от официалните части

American Poultry Association (APA)

Призната в Стандарта за съвършенство през 1977 г. като лека патица.1

Poultry Club of Great Britain (PCGB)

Първият стандарт е публикуван през 1926 г.; тогава са признати черно-белите и синьо-белите разновидности, през 1997 г. сиво-кафяво-белите, а по-късно и шоколадово-белите.1

Entente Européenne (EE)

Призната като стандартна порода.1