Зеброва амадина

Външен вид как да разпознаете един

С пера; мъничка амадина, хранеща се със семена, с къс, здрав конусовиден клюн

Малка, предимно сива амадина с чиста черно-бяла сълзовидна ивица под всяко око и смели зеброподобни ивици през кръста и горната част на опашката. Мъжките добавят ярко оранжево-кестеняви бузни петна, фини черни ивици на гърлото и гърдите, черна гръдна лента и кестеняви хълбоци, осеяни с бяло, докато женските са по-обикновено сиви. Възрастните от двата пола имат червени до оранжеви човки и оранжеви крака. Младите приличат на бледи женски с черни човки и придобиват възрастните си цветове около 90-ия ден.341

Личност какви са те

Зебрите амадини са жизнени, активни и общителни птици, които се грижат повече една за друга, отколкото за хората. Най-щастливи са по двойки или в малки ята, чуруликайки с кратки пиу knowing и звуци 'мип', като мъжките добавят своя лична песен. Повечето предпочитат да бъдат наблюдавани, а не държани, въпреки че някои ръчно хранени птици с готовност ще кацнат на пръст.6514

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Умерена до висока. Придвижват се с кратки полети, а не с катерене, така че се нуждаят повече от хоризонтално пространство за летене, отколкото от височина, плюс кацалки, разположени така, че да насърчават летенето. Трябва да останат напълно способни да летят.61

Грижа и поддръжка практическите части

Птици с ниска поддръжка. Предложете плитък съд с чиста вода за къпане, дръжте сепия на разположение и осигурете естествени дървени кацалки с различна дебелина, за да помогнете за поддържане на ноктите. Почиствайте съдовете за храна и вода ежедневно.57

Начало къде са най-щастливи

Дълга, хоризонтална клетка за летене или волиера. Препоръките варират от минимум около 70 x 40 x 50 cm до поне 90 cm дължина за двойка, с повече пространство за групи; RSPCA препоръчва размери на клетката поне два пъти размаха на крилата и добавяне на допълнително пространство за всяка допълнителна птица. Няколко естествени кацалки на различна височина и комфортна стайна температура, приблизително 20-30 °C за размножаващи се птици, им подхождат добре.1576

Основи на храна какво се слага в купата

В дивата природа се хранят основно с узрели и полуузрели семена на треви, събрани от земята, плюс насекоми, особено при хранене на малките. Домашните любимци виреят на смес от семена за амадини (просо и канарено семе) или на гранулирана диета за амадини, с пресни зеленини, яйчена храна и сепия, както и чиста вода всеки ден.13456

Компания кого обичат наоколо

Изключително социални. Дивите птици живеят в ята от десет до стотици, а хиляди могат да се съберат при водни басейни. Двойките се свързват за цял живот. Отглеждайте поне двойка; една двойка или три или повече двойки обикновено се установяват по-добре от малки групи с нечетен брой, които могат да се карат.3415

Историята къде всичко започна

Европейците за първи път наричат зебра амадина от индонезийски екземпляри, описани от Louis Vieillot през 1817 г., а John Gould описва австралийската птица през 1837 г., която той поставя в Amadina. Ludwig Reichenbach създава рода Taeniopygia през 1862 г. В продължение на повече от век двете форми се третират като един вид, докато IUCN и BirdLife International ги разделят през 2016 г. Австралийската птица се превръща в една от най-широко отглежданите амадини в света, ценена като издръжлив, лесен за размножаване вид, а птицевъдите оттогава са развили дълъг списък от цветови мутации като светлокафява, пъстра, бяла и пингвин. Тя също става звезда на науката: това е най-изучаваната пойна птица в плен, ключов модел за разбиране как младите птици учат песни от възрастни учители, и едва втората птица, след пилето, чийто геном е секвениран.215

Призната от официалните части

IUCN Red List

Незастрашен; дивите популации са изобилни и стабилни.4

IUCN / BirdLife International

Разделен през 2016 г. на австралийска зебра амадина (T. castanotis) и зондска зебра амадина (T. guttata), въз основа на оперение, митохондриална ДНК и предпочитания за чифтосване.2

Taxonomy

Зондската птица е описана от Вийо през 1817 г. като Fringilla guttata, а австралийската от Джон Гулд през 1837 г. като Amadina castanotis; Райхенбах създава рода Taeniopygia през 1862 г.2