Скачащ паяк на Джонсън

Външен вид как да разпознаете един

Екзоскелет

Компактен, здрав паяк с предимно черно тяло и яркочервен корем. Коремът на мъжкия е изцяло червен, докато женската има черна ивица по средата на червеното. Хелицерите (челюстите) са поразителен, преливащ тюркоазен цвят. Някои индивиди може да имат малки бели или жълти точки на корема, оградени с тънка бледа линия.13

Личност какви са те

Обикновено срамежлив и бързо бяга от хора. Не е агресивен, но може да ухапе, ако бъде провокиран; ухапването е болезнено, но не е медицински значимо, причинява само локално подуване или леко главоболие. Съобщава се, че е малко по-отбранителен от някои други скачащи паяци.34

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Активен, дневен ловец, който се нуждае от пространство за изследване и скачане. Осигурете високо заграждение с много вертикални повърхности, клони и листа. Не се нуждае от голяма територия, но оценява обогатяване като корк и копринени растения.16

Грижа и поддръжка практическите части

Много ниска поддръжка. Заграждението трябва да се поддържа чисто от остатъци от плячка. Плитък съд с вода с гъба или пръскане веднъж или два пъти седмично осигурява хидратация. Не е необходима специална грижа.3

Начало къде са най-щастливи

Добре проветрив терариум с размери поне 20x20x30 см за един паяк. Осигурете субстрат от кокосови влакна или торфен мъх и включете скривалища като корк и копринени тръби. Температура 21-27°C, влажност 50-70%. Паякът изгражда тръбовидни копринени гнезда под скали или дърво на земята, така че осигурете убежище. Не е отровен за хора, но боравете внимателно.13

Основи на храна какво се слага в купата

Еврифаген хищник, който се храни с голямо разнообразие от насекоми и други паяци. В плен предлагайте плячка с подходящ размер като плодови мушици, малки щурци, домашни мухи и молци. Плячката трябва да е около половината от размера на паяка. Хранете на всеки 2-4 дни за възрастни, по-често за млади.16

Компания кого обичат наоколо

Самотен и канибалистичен. Отглеждайте индивидуално, тъй като женските могат да изядат мъжките, а двата пола могат да ловуват по-малки събратя. Не е необходима социална интеракция.16

Историята къде всичко започна

За първи път описан през 1883 г. от Джордж и Елизабет Пекъм като Attus johnsonii. Отдавна е известен като един от най-големите и често срещани скачащи паяци в западна Северна Америка. Поразителният му червен корем и тюркоазени челюсти го правят любимец сред ранните арахнолози. През последните десетилетия става популярен в търговията с домашни любимци заради ярките си цветове, активния си характер и сравнително простите изисквания за грижа. Не е традиционен домашен любимец, но все повече се отглежда от ентусиасти на безгръбначни.14

Призната от официалните части

World Spider Catalog

Приет вид, описан за първи път от G. W. Peckham & E. G. Peckham през 1883 г.7

ITIS

Валиден вид, общо име Джонсън скачащ паяк.2