Мексиканска червеноколенна тарантула

Външен вид как да разпознаете един

Космат, земен, ровещ се паяк

Тежка, кадифеночерна тарантула с ярки ивици по краката: всеки крак има пръстени от наситено оранжево близо до коленните стави, последвани от по-светли оранжево-жълти и кремави ивици. Коремчето е тъмно с кафеникави косми. Карапаксът е предимно черен с розово-кафяв ръб, или тъмната зона може да бъде разделена на звездообразен модел. Женските са значително по-големи от мъжките.13

Личност какви са те

Известна като много кротка и стабилна тарантула. Младите паяци могат да бъдат малко плашливи, но обикновено отстъпват, вместо да се изправят. Когато бъдат обезпокоени, възрастните обикновено хвърлят фини косми от коремчето като предупреждение, вместо да хапят, така че е най-добре да се гледа като декоративно животно с минимално боравене.12

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Ниска. Живее в дупка, като прекарва по-голямата част от живота си в или близо до дупката си, чакайки плячката да мине. Не се нуждае от упражнения освен подходящо заграждение.13

Грижа и поддръжка практическите части

Не се нуждае от грижа за козината. Поддържайте пълна купа с вода за младите и възрастните, отстранявайте неизядената плячка и не хранете около 5-10 дни след като възрастен паяк се линее. Почиствайте на място при нужда и иначе го оставете на мира.2

Начало къде са най-щастливи

Наземно заграждение с повече площ, отколкото височина, около 3-4 пъти размаха на краката на паяка за възрастните, напълнено наполовина до две трети със субстрат, за да може да изкопае дупка, плюс скривалище. Стайна температура около 21-25°C и умерена влажност, като част от субстрата се поддържа леко влажна с постоянен достъп до вода.2

Основи на храна какво се слага в купата

Живи насекоми като щурци и хлебарки. Малките паячета се хранят два пъти седмично, младите на всеки 7-10 дни, а възрастните на всеки 2-3 седмици (няколко големи щурци или една голяма хлебарка). В дивата природа дебне големи насекоми и понякога малки жаби или мишки от дупката си.23

Компания кого обичат наоколо

Самотна и териториална. Дръжте по една тарантула на заграждение.32

Историята къде всичко започна

Името Brachypelma smithi датира от 1897 г., когато Фредерик Пикард-Кембридж описва червеноколенна тарантула от Гереро, Мексико. Много подобен паяк от по-на северозапад е наречен Brachypelma hamorii от Тесмоан, Клетон и Вердез през 1997 г., но в продължение на две десетилетия двата обикновено се обединяваха като 'мексиканско червено коляно' и повечето червеноколенни в хобито се продаваха като B. smithi. През 2017 г. Мендоса и Франке използваха детайли на тялото и ДНК баркодиране, за да покажат, че двата са отделни видове, и се оказа, че много от познатите пленени червеноколенни всъщност са B. hamorii. Поради натиск от износ, червеноколенните тарантули бяха поставени в Приложение II на CITES през 1985 г., последвани от останалата част от рода през 1994 г. Днес видът се развъжда успешно в плен.14

Призната от официалните части

Scientific description

Описана като Brachypelma hamorii от Tesmoingt, Cleton и Verdez през 1997 г.; ясно отделена от B. smithi от Mendoza и Francke през 2017 г.1

CITES

Приложение II: Мексиканските червеноколенни тарантули бяха вписани през 1985 г. (под името B. smithi) и всички видове Brachypelma бяха добавени през 1994 г.1

IUCN Red List (as reported by Wikipedia)

Оценена като Уязвима.1

Популярност Отдавна популярна в търговията с домашни любимци заради спокойния си характер и поразителни цветове.31