Каракулска овца

Външен вид как да разпознаете един

Руно

Каракулските овце имат отличителна двойна козина: дълга, лъскава външна козина и фина, мека вътрешна козина. Руното има ниско съдържание на мазнина, отлично е за плъстене, а външната козина е груба с висока якост на опън, идеална за килими и издръжливи изделия. Руната тежат 5-10 паунда с дължина на влакното 6-12 инча. Имат мазна опашка, която съхранява енергия, подобно на гърбицата на камила, и много от тях имат дълга, тясна глава с увиснали уши.36

Личност какви са те

Каракулските овце обикновено са кротки и бдителни, със спокоен нрав. Не са взискателни овце и реагират добре на спокойно отношение. Имат силен стаден инстинкт и при заплаха се събират в кръг с агнетата в средата. Не се пасат добре с кучета, тъй като могат да се разпръснат или да се бият с куче, което се опитва да ги пасе. Пестеливи са в търсенето на храна и могат да се отглеждат на открити пасища или в оградени ливади.35

Ежедневна активност колко натоварен изглежда денят

Каракулските овце имат умерено ниво на активност. Не се нуждаят от структурирани упражнения като куче, но имат нужда от пространство за ходене, паша, търсене на храна и естествено движение в стадото. Ежедневното движение поддържа здравето на копитата, мускулния тонус, функцията на търбуха и психическото благополучие. Пасищна среда с безопасна ограда и сухи места за почивка обикновено задоволява нуждите им.4

Грижа и поддръжка практическите части

Каракулските овце се нуждаят от редовен преглед на копитата, контрол на паразитите и подслон, подходящ за времето. Трябва да се държат далеч от влажни, блатисти места, за да се предотврати гниене на копитата. Руното им изисква стрижене поне веднъж годишно, а ако се отглеждат като домашни любимци, може да се нуждаят от помощ при стриженето. Като цяло са издръжливи и не са взискателни, но все пак се нуждаят от редовно наблюдение за признаци на заболяване.45

Начало къде са най-щастливи

Каракулските овце са пустинни овце, но се адаптират към различни климатични условия. Имат нужда от достъп до сухо покритие и трябва да се държат далеч от блатисти пасища. Издържат на екстремни горещини или студ, но оценяват възможността за сух подслон. Имат нужда от добра ограда и пасищна среда с място за паша и движение. Не са подходящи за отглеждане на закрито и се нуждаят от външно пространство.54

Основи на храна какво се слага в купата

Каракулските овце се справят най-добре с диета, базирана на фураж, включваща качествено пасище, сено и чиста вода. Имат нужда от достатъчно ефективни фибри, за да поддържат търбуха в добра форма. Много възрастни животни в поддържащ режим могат да се справят с пасище и сено, допълнени с минерална програма, специфична за овце. Нуждите се променят с растежа, бременността, кърменето, времето и качеството на фуража. Отлични са в търсенето на храна и могат да пасат бедни земи или да оцелеят със оскъдна храна за един сезон.45

Компания кого обичат наоколо

Каракулските овце са стадни животни и не трябва да се отглеждат сами. Имат силен стаден инстинкт и се чувстват най-добре с поне още една овца. Защитни и грижовни майки са, а агнетата имат висока степен на оцеляване. Обикновено са кротки и могат да се третират спокойно, но не се пасат добре с кучета. Не са агресивни и са подходящи за начинаещи до средно напреднали стопани.53

Историята къде всичко започна

Каракулската овца е една от най-старите известни породи домашни овце, като археологическите доказателства сочат, че се отглежда в Централна Азия поне от 1400 г. пр.н.е. Кръстена е на село Каракул (или Кара Кул) в района на Бухара в Узбекистан, близо до река Амударя. Породата исторически е била ценена заради месото, млякото, мазнината, вълната и високо ценените кожи на новородени агнета, известни като „персийско агне“ или „астрахан“. Тези кожи са били използвани за направата на топли, елегантни дрехи и са били важен източник на доходи. Каракулските овце са внесени за първи път в Съединените щати между 1909 и 1929 г., за да се създаде индустрия за кожи, но този опит не е успешен. Оттогава северноамериканската популация се е разделила генетично от централноазиатските запаси и американската каракулска овца вече се счита за отделна порода. Днес каракулските овце са сравнително редки в САЩ, с приблизителна популация от около 1300 животни, и са класифицирани като „застрашени“ от The Livestock Conservancy. Отглеждат се от любители заради руното, месото, млякото и като домашни любимци, и са известни със своята издръжливост и адаптивност.123

Призната от официалните части

American Karakul Sheep Registry

Признат като национален регистър за породата в САЩ, произлизащ от регистъра на каракулските овце с ценна кожа, основан през 30-те години на 20 век.2

The Livestock Conservancy

Изброява американската каракулска овца като отделна порода от централноазиатските стада, със статус 'Застрашена'.3